20 февр. 2009 г., 15:05

Зимна шега

1.1K 0 6

                               Зимна шега

 Зима такава

не помним тъдява -

вън хищникът вятър лудее.

За топло мечтаем,

навън да играем -

слънце в небето да грее.

 

Слънце, но де го?

Не сме го видели

вече от толкова време -

грип ли го хвана,

или под юргана

нейде на топличко дреме.

 

Облаци мили,

де сте го скрили?

Мълком мъглите повлекли,

те даже не спират.

Но гръмна в ефира:

терористи Слънчо отвлекли.

 

Малко ли каша

в държавата наша,

че сега и проблеми космични?

Властта се оглежда,

но както изглежда -

нужни са мерки драстични.

 

Министри - в оставка?

И спешна доставка

на ново небесно светило?

Недейте се плаши.

Какви ти апаши!

То - на майтап всичко било.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...