28 сент. 2006 г., 15:51

Зимна вечер 

  Поэзия
761 0 8
Снегът прошумулява зад пердето,
безсрамно чист, безсрамно бял...
преди за помощ да извика да успее,
падайки, превръща се на кал.

И уличните лампи, затъжили
за стъпканата белота,
протягат своите метални жили
и клатейки глава

потръпват във неоново сияние,
щастливи в свойто достояние,

че са така високо от калта.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??