Зимна вечер
Снегът прошумулява зад пердето,
безсрамно чист, безсрамно бял...
преди за помощ да извика да успее,
падайки, превръща се на кал.
И уличните лампи, затъжили
за стъпканата белота,
протягат своите метални жили
и клатейки глава
потръпват във неоново сияние,
щастливи в свойто достояние,
че са така високо от калта.
безсрамно чист, безсрамно бял...
преди за помощ да извика да успее,
падайки, превръща се на кал.
И уличните лампи, затъжили
за стъпканата белота,
протягат своите метални жили
и клатейки глава
потръпват във неоново сияние,
щастливи в свойто достояние,
че са така високо от калта.
© Румяна Славкова All rights reserved.
