Sep 28, 2006, 3:51 PM

Зимна вечер 

  Poetry
727 0 8
Снегът прошумулява зад пердето,
безсрамно чист, безсрамно бял...
преди за помощ да извика да успее,
падайки, превръща се на кал.

И уличните лампи, затъжили
за стъпканата белота,
протягат своите метални жили
и клатейки глава

потръпват във неоново сияние,
щастливи в свойто достояние,

че са така високо от калта.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??