12 мар. 2023 г., 11:10

Зимна вечер

765 0 0

Зимна вечер

 

Никогда с собой я не полажу,
Себе, любимому,
Чужой я человек.

Сергей Есенин („Метель“)

 

Всевечна вечер се разстлала

над пълно с граждани селце,

с душаот трезвост полудяла –

студа прегръщам от сърце.

 

В желаното усамотение

еднакво всичко е досущ,

замира всяко вдъхновение

и пак на себе си съм чужд.

 

11.03.2023, 08:07, Горно Дряново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...