12.03.2023 г., 11:10

Зимна вечер

772 0 0

Зимна вечер

 

Никогда с собой я не полажу,
Себе, любимому,
Чужой я человек.

Сергей Есенин („Метель“)

 

Всевечна вечер се разстлала

над пълно с граждани селце,

с душаот трезвост полудяла –

студа прегръщам от сърце.

 

В желаното усамотение

еднакво всичко е досущ,

замира всяко вдъхновение

и пак на себе си съм чужд.

 

11.03.2023, 08:07, Горно Дряново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...