Зимни игри
Духна вятър и снега
пак натрупа в преспи,
скупчени деца в мига
заиграха в смях и песни.
И по скайпа всеки час
иска Петър да играем.
- Хайде! - му отвръщам аз -
за какво се маем!
Грабнах палтото завчас,
ала в бързината,
шала си забравих аз
вкъщи на кревата.
И колибка всеки вдига,
цялата от сняг.
Снежко покрай нея мига:
,,Утре ще играем пак."
Ала още преди мрак
треска здраво ме затресе.
Ах, защо на мене пак,
зимата шега поднесе?...
© Дияна Все права защищены