Зимни игри

Духна вятър и снега

пак натрупа в преспи,

скупчени деца в мига

заиграха в смях и песни.

И по скайпа всеки час

иска Петър да играем.

- Хайде! - му отвръщам аз -

за какво се маем!

Грабнах палтото завчас,

ала в бързината,

шала си забравих аз

вкъщи на кревата.

И колибка всеки вдига,

цялата от сняг.

Снежко покрай нея мига:

,,Утре ще играем пак."

Ала още преди мрак

треска здраво ме затресе.

Ах, защо на мене пак,

зимата шега поднесе?...