8.02.2013 г., 22:10

Зимни игри

1.1K 0 0

Зимни игри

 

Духна вятър и снега

пак натрупа в преспи,

скупчени деца в мига

заиграха в смях и песни.

 

И по скайпа всеки час

иска Петър да играем.

- Хайде! - му отвръщам аз -

за какво се маем!

 

Грабнах палтото завчас,

ала в бързината,

шала си забравих аз

вкъщи на кревата.

 

И колибка всеки вдига,

цялата от сняг.

Снежко покрай нея мига:

,,Утре ще играем пак."

 

Ала още преди мрак

треска здраво ме затресе.

Ах, защо на мене пак,

зимата шега поднесе?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...