ДидиГенова (Диди Генова)
24 167
30 дек. 2018 г., 15:29

Зимни мигове 

  Поэзия
1425 4 5

Внезапно, две врабчета долетяха,
настръхнали, под снежната ни стряха.
Подскочиха, сговориха се нещо
и после пак отлитнаха с надежда.

***

Под бяло пухкаво халище, 
събуди се селцето след петлите.
Във всеки дом, до топлото огнище,
ухаеше на бъдник и на пита.
 
***

Като белите пухкави преспи,
леко, вълнено, топло клъбце,
падна мекичко и се намести
до забързани в плетка ръце. 

***

Спи тестото за пухкава питка,
вита баница шушне в пещта,
а старицата с дългата плитка
пред вретено посреща нощта. 

***

Зимни мигове, едри снежинки,
свежи късчета свят нестопен
в паметта. Колко живи картинки
от красив като в приказка ден !

© Диди Генова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Зимата през моя поглед »

39 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??