30 дек. 2018 г., 15:29

Зимни мигове

1.9K 4 5

Внезапно, две врабчета долетяха,
настръхнали, под снежната ни стряха.
Подскочиха, сговориха се нещо
и после пак отлитнаха с надежда.

***

Под бяло пухкаво халище, 
събуди се селцето след петлите.
Във всеки дом, до топлото огнище,
ухаеше на бъдник и на пита.
 
***

Като белите пухкави преспи,
леко, вълнено, топло клъбце,
падна мекичко и се намести
до забързани в плетка ръце. 

***

Спи тестото за пухкава питка,
вита баница шушне в пещта,
а старицата с дългата плитка
пред вретено посреща нощта. 

***

Зимни мигове, едри снежинки,
свежи късчета свят нестопен
в паметта. Колко живи картинки
от красив като в приказка ден !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Генова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

39 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...