Dec 30, 2018, 3:29 PM

Зимни мигове 

  Poetry
1236 4 5

Внезапно, две врабчета долетяха,
настръхнали, под снежната ни стряха.
Подскочиха, сговориха се нещо
и после пак отлитнаха с надежда.

***

Под бяло пухкаво халище, 
събуди се селцето след петлите.
Във всеки дом, до топлото огнище,
ухаеше на бъдник и на пита.
 
***

Като белите пухкави преспи,
леко, вълнено, топло клъбце,
падна мекичко и се намести
до забързани в плетка ръце. 

***

Спи тестото за пухкава питка,
вита баница шушне в пещта,
а старицата с дългата плитка
пред вретено посреща нощта. 

***

Зимни мигове, едри снежинки,
свежи късчета свят нестопен
в паметта. Колко живи картинки
от красив като в приказка ден !

© Диди Генова All rights reserved.

The work is a contestant:

Зимата през моя поглед »

39 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??