Зимните пързалки
Зимните пързалки
Не помня зимните пързалки,
със пръст е детството зарито.
Не помня нищо оттогава,
а то ме помнело, проклетото...
Защо е топло лятото ми? - Пари!
На токове жена във черно:
"Наистина ли искаш да си жаден,
от туй да биеш без пощада?!"
Пътувам с времето,
войници.
Войната мръсна се е
пръснала...
по всички континенти земни
жените забрадени,
в траур.
Един се влачи и ранен е...
- Да го застрелям ли? - друг пита.
- Забий му камък във главата,
да знае на чия земя е...
И в малък ров ще го заровят...
Чия земя е тая? На кого е?! -
Ще мине време да е наша...
А колко рано е за прошка!
Пътувам, а е дълъг пътят -
поляните от Слънце изгорени
протягат се и ще се влеят
във тъмни планини...
а псета
вият,
не опяват,
над труповете се навъртат...
Наистина ли е приятел,
наистина ли е приятел
кучето?!
Навярно времето е друго,
навярно спомени ме връщат
в онази къщичка, в която
салам им давахме...
на псетата.
(тайно)
И колко тайни криехме
и се кълняхме,
така че да не проговорим -
пред даскалката с пръчката мълчах,
защото иначе -
"предател".
А тя ме удряше със злоба,
в лицето,
по ръцете,
жадно,
за да възпита в всички нас
любов към...
вече съм забравил.
И вярата горчеше в ден,
червени сутрини...
Как мразех
да бъде все дежурна тя -
момичето със плитките
от есен.
Ще кажеш, мразя детството си, зная,
но то не беше толкова омразно.
Макар в гнева си да се връщам
към глупавите сини връзки,
червени знамена
и барабани
(и тясност в класната
ни стая...)
то,
детството ми беше свято
и още е,
макар зарито,
със тъмна пръст,
с години жалки...
Аз помня детството си
бяло
и помня...
зимните пързалки.
Ясен Крумов - Хенри
20.01. 2008, София
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ще мине време да е наша...
А колко рано е за прошка
!!!!!!!!!!!!!!
Хенри!
Приятелю... -
Благодаря! Хенри
-
много силно!страхотно!възхищавам се...нямам думи!
-
Великолепно е!БРАВО!!!
-
Болезнено и тъжно.А след болката
остават белези и правят сянка
над мислите и чувствата. И колко е
крехка корицата над раните... -
Силно! Тежко! Тъжно!...
с обич, Ясен. -
Ех, колко детството ни бе ограбено
затвярано изкуствено във рамки
заедно със връзките изгладено
и в лсатичните ни презрамки.
Но кучтата са приятели на живите
а мъртвите не ги познават.....
В много размисли и спомени ме върна приятелю. Комплименти за страхотния стих!!! -
Благодаря ти за този стих!
Замисли ме... -
Браво!
Ясно, категорично послание!
За съжаление, често забравяме детето в себе си!
То е символ на чистотата!
Поздрав за позицията ти!
Правилно постъпи! -
Как уцелваш най-съкровените мисли, уж толкова скрити
дълбоко, е наистина, както казва Иванова, малко хора четат...
А твоята Поезия е за четене, за размисъл, за удовлетворение,
благодаря, Хенри!!! -
Щастливо дете си бил, както и аз, но днешната младеж... ех!
А ти винаги замисляш!
Поздрави, Хенри! -
Много силен стих,Ясен!Тръпки ме полазиха,докато го четох!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
макар зарито,
със тъмна пръст,
с години жалки...
Аз помня детството си
бяло
и помня...
зимните пързалки.
Браво ,браво браво . Нямам думи просто