Зимните пързалки
Зимните пързалки
Не помня зимните пързалки,
със пръст е детството зарито.
Не помня нищо оттогава,
а то ме помнело, проклетото...
Защо е топло лятото ми? - Пари!
На токове жена във черно:
"Наистина ли искаш да си жаден,
от туй да биеш без пощада?!"
Пътувам с времето,
войници.
Войната мръсна се е
пръснала...
по всички континенти земни
жените забрадени,
в траур.
Един се влачи и ранен е...
- Да го застрелям ли? - друг пита.
- Забий му камък във главата,
да знае на чия земя е...
И в малък ров ще го заровят...
Чия земя е тая? На кого е?! -
Ще мине време да е наша...
А колко рано е за прошка!
Пътувам, а е дълъг пътят -
поляните от Слънце изгорени
протягат се и ще се влеят
във тъмни планини...
а псета
вият,
не опяват,
над труповете се навъртат...
Наистина ли е приятел,
наистина ли е приятел
кучето?!
Навярно времето е друго,
навярно спомени ме връщат
в онази къщичка, в която
салам им давахме...
на псетата.
(тайно)
И колко тайни криехме
и се кълняхме,
така че да не проговорим -
пред даскалката с пръчката мълчах,
защото иначе -
"предател".
А тя ме удряше със злоба,
в лицето,
по ръцете,
жадно,
за да възпита в всички нас
любов към...
вече съм забравил.
И вярата горчеше в ден,
червени сутрини...
Как мразех
да бъде все дежурна тя -
момичето със плитките
от есен.
Ще кажеш, мразя детството си, зная,
но то не беше толкова омразно.
Макар в гнева си да се връщам
към глупавите сини връзки,
червени знамена
и барабани
(и тясност в класната
ни стая...)
то,
детството ми беше свято
и още е,
макар зарито,
със тъмна пръст,
с години жалки...
Аз помня детството си
бяло
и помня...
зимните пързалки.
Ясен Крумов - Хенри
20.01. 2008, София
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
