7 нояб. 2014 г., 07:40

Зимно 3

730 0 5

Звездици. Тъмно. Палиш свещ.

Стоиш сама... и полугола...

Гърбът ти е така горещ...

Камината притопля хола.

 

На масата - бутилка вино,

но ти започваш със уиски.

В очите ти - небето синьото.

Душата ти е одалистка...

 

Леко замислена изглеждаш.

За кръст повдига се ръката.

Тази коприна... Свила нежна.

Бих ти целувал и краката.

 

Гърдите ти повдигат сенки

и ако трябва да съм честен,

те на дланта ми са си фенки,

но аз съм ангел безтелесен...

 

В очите, знаеш, че съм влюбен.

Ефирна е и нашта среща.

От болката ти съм погубен.

Пазител... Зима, а горещо...

 

Целувам твоето чело

и ще се спусна ниско, ниско...

Ще те помилвам със крило

и ще обичам... По-отблизко...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...