Зимно 3
Звездици. Тъмно. Палиш свещ.
Стоиш сама... и полугола...
Гърбът ти е така горещ...
Камината притопля хола.
На масата - бутилка вино,
но ти започваш със уиски.
В очите ти - небето синьото.
Душата ти е одалистка...
Леко замислена изглеждаш.
За кръст повдига се ръката.
Тази коприна... Свила нежна.
Бих ти целувал и краката.
Гърдите ти повдигат сенки
и ако трябва да съм честен,
те на дланта ми са си фенки,
но аз съм ангел безтелесен...
В очите, знаеш, че съм влюбен.
Ефирна е и нашта среща.
От болката ти съм погубен.
Пазител... Зима, а горещо...
Целувам твоето чело
и ще се спусна ниско, ниско...
Ще те помилвам със крило
и ще обичам... По-отблизко...
© Красимир Дяков All rights reserved.
