9 сент. 2019 г., 00:05  

Зимно 

  Поэзия » Строгие формы
576 9 15

И пак сме, мое Лято, на финала
на песен лековата и протяжна...
Сърцето ми отмерва девет бала
от чувства, дето няма да изкаже

 

до следващите слънчеви откоси
по сгушена сред дюните палатка...
Краката и душата ми са боси,
но ето, че страстта ни беше кратка.

 

И аленият залез ми изглежда
по-кървав от ръба на този климат.
Вълните за октомври сплитат прежда...

 

И мислех, че е вече неранимо
сърцето ми, от северняка режещ...
Но тръпне пак пред идващата зима.

 

© Миглена Миткова Все права защищены

  306 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??