Зимно
И пак сме, мое Лято, на финала
на песен лековата и протяжна...
Сърцето ми отмерва девет бала
от чувства, дето няма да изкаже
до следващите слънчеви откоси
по сгушена сред дюните палатка...
Краката и душата ми са боси,
но ето, че страстта ни беше кратка.
И аленият залез ми изглежда
по-кървав от ръба на този климат.
Вълните за октомври сплитат прежда...
И мислех, че е вече неранимо
сърцето ми, от северняка режещ...
Но тръпне пак пред идващата зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
