Обичам те, защото си безвремие.
Гореща глътка чай и миг за размисъл.
Обичам те, защото си доверие -
наказаните с болка не наказват...
Обичам те, защото си мълчание.
Във тебе чувам мислите как дишат.
Вълшебна си и своите послания -
и по стъклата, и в небето пишеш.
Обичам те такава – недолюбена.
Със сълзи в самотата – неизплакани.
Потапям се във твоето безмълвие.
Обичам те, защото си очакване.
© Людмила Билярска Все права защищены