Зимно ухание
Всичко е преструвка според теб.
Дори и сълзите - и те са невъзможни.
Животът ни е толкова свиреп,
Не го разбирам - само думи сложни.
Иди си утро! Нека бъде нощ!
За да потъна в нейната утроба.
За прилепа денят е лош -
как да избягна тъжната прокоба:
да виждам само чернота пред мен,
да не усещам слънцето как гали,
да бягам от деня зелен,
преследвана от страшни Хали.
За светлина, любов и тишина
до болка тиха вечно да копнея.
Залеят ли ме във средата нощта
уплашена, във ъгъл да се крия.
Къде е майчината обич, нежна,
която да ме приласкае?
Пролет е, но пролет невъзможна,
щом на зима въздухът ухае.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емма Все права защищены
