Зимно... за самодива
Под боровете чисти
живее самодива.
Домът ù - парещите листи
на дивата коприва.
Тя толкова години
ме мами упорито:
"Ела при мене, сине,
нали добре поскита!
Нали ти дадох вечни
- на борове смолата,
ракитите крайречни,
сълзата на сърната.
Нали за тебе палих
светулковите клади,
нали за теб прежалих
лозниците си млади.
Тревата окосих ти
- досущ коси постилах…
и всичко опростих ти…
и още бих простила…"
….
Затуй и в тази зима
усмихвам се лукаво,
защото знам, че има
в какво да се надявам:
Под боровете чисти
ме чака самодива,
под парещите листи
на дивата коприва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
