Злата вещица изневерява
Злата вещица яхна метлата.
Зави над махалата,
търси подслон в нечий дом.
Напътства я вятърът шепнешком.
Киска се прескачайки дувара,
сварила любовна отвара
цяла вечер кръжи без умора,
посяда до един на бара.
Поглежда го крадешком.
От кой ли е дом?
Жената го чака,
а той все така-с чаша ракия в ръка.
Дръпна го по мустака,
смушка го в ребрата и го закара
в кревата. После се чу врява.
Злата вещица изневерява!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
