Злата вещица яхна метлата.
Зави над махалата,
търси подслон в нечий дом.
Напътства я вятърът шепнешком.
Киска се прескачайки дувара,
сварила любовна отвара
цяла вечер кръжи без умора,
посяда до един на бара.
Поглежда го крадешком.
От кой ли е дом?
Жената го чака,
а той все така-с чаша ракия в ръка.
Дръпна го по мустака,
смушка го в ребрата и го закара
в кревата. После се чу врява.
Злата вещица изневерява!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
