Злата вещица яхна метлата.
Зави над махалата,
търси подслон в нечий дом.
Напътства я вятърът шепнешком.
Киска се прескачайки дувара,
сварила любовна отвара
цяла вечер кръжи без умора,
посяда до един на бара.
Поглежда го крадешком.
От кой ли е дом?
Жената го чака,
а той все така-с чаша ракия в ръка.
Дръпна го по мустака,
смушка го в ребрата и го закара
в кревата. После се чу врява.
Злата вещица изневерява!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
