Златни късове
507
0
0
Това не е мое.
Някой добър човек
си го е загубил.
Не го искам.
Искам моето златно кюлче -
нека да е малко
или неугледно,
но да ме призове
както аз
го викам от векове
и път от себе си
му направих.
Всички храсти извадих,
плевелите сама убих,
пръстта рохка разбих,
нараненото със смола помазах.
Днес
По пътя странник върви...
Него търси Добрата Съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирилка Пачева Все права защищены
