Златни късове

8 jun 2013, 20:40

Poesía

383 0 0

Това не е мое.

Някой добър човек

си го е загубил.

Не го искам.

Искам моето златно кюлче -

нека да е малко

или неугледно,

но да ме призове

както аз

го викам от векове

и път от себе си

му направих.

Всички храсти извадих,

плевелите сама убих,

пръстта рохка разбих,

нараненото със смола помазах.

Днес

По пътя странник върви...

Него търси Добрата Съдба.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.