Златни късове
512
0
0
Това не е мое.
Някой добър човек
си го е загубил.
Не го искам.
Искам моето златно кюлче -
нека да е малко
или неугледно,
но да ме призове
както аз
го викам от векове
и път от себе си
му направих.
Всички храсти извадих,
плевелите сама убих,
пръстта рохка разбих,
нараненото със смола помазах.
Днес
По пътя странник върви...
Него търси Добрата Съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
