26 авг. 2016 г., 16:37

Злато

1.4K 0 2

                                                   Злато

 

Имам злато, нося го в моето сърце, 

едно дете и братчето му, те са  моето съкровище! 

Това  е моето злато, мойте синове, 

моето богатство, нося ги винаги с мен, 

в душата ми живеят, всеки ден обикновен. 

Весели скачат, викат щастливи, .                                                                                    играят, закачат се, задават въпроси различни. 

 

Гледам ги, играя с тях техните игри диви

те палави са, буйни, но не и безлични. 

Растат, разсъждават, питат, разпитват, 

до баща си, до татко си се допитват. 

Кой е Левски, какво е Свобода, 

а аз им разказвам за нашата България сега., 

и те попиват със свойте сетива. 

Растат и ще пораснат полека големи, 

да бъдат здрави, щастливи засмени. 

Това е мойто злато, мойте синове, 

Ще израстнат, ще продължат нашите родове. 

Дано останат в нашата прекрасна страна, 

тук да работят, да се докажат в България. 

Не парите са богатството за мен

други по-важни неща са важни сега. 

Да възпитаме децата си сега така, 

че да не се срамуваме някога.! 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!Това е Истината!
  • Вальо, ако ние като хора, граждани и патриоти носим в сърцата си най-искрената и чиста любов към родината , нашата България ще бъде още по-богата и силна! Поздравления за активната позиция и за възпитанието, което даваш на синовете си!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...