26.08.2016 г., 16:37

Злато

1.4K 0 2

                                                   Злато

 

Имам злато, нося го в моето сърце, 

едно дете и братчето му, те са  моето съкровище! 

Това  е моето злато, мойте синове, 

моето богатство, нося ги винаги с мен, 

в душата ми живеят, всеки ден обикновен. 

Весели скачат, викат щастливи, .                                                                                    играят, закачат се, задават въпроси различни. 

 

Гледам ги, играя с тях техните игри диви

те палави са, буйни, но не и безлични. 

Растат, разсъждават, питат, разпитват, 

до баща си, до татко си се допитват. 

Кой е Левски, какво е Свобода, 

а аз им разказвам за нашата България сега., 

и те попиват със свойте сетива. 

Растат и ще пораснат полека големи, 

да бъдат здрави, щастливи засмени. 

Това е мойто злато, мойте синове, 

Ще израстнат, ще продължат нашите родове. 

Дано останат в нашата прекрасна страна, 

тук да работят, да се докажат в България. 

Не парите са богатството за мен

други по-важни неща са важни сега. 

Да възпитаме децата си сега така, 

че да не се срамуваме някога.! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!Това е Истината!
  • Вальо, ако ние като хора, граждани и патриоти носим в сърцата си най-искрената и чиста любов към родината , нашата България ще бъде още по-богата и силна! Поздравления за активната позиция и за възпитанието, което даваш на синовете си!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...