Aug 26, 2016, 4:37 PM

Злато 

  Poetry » Phylosophy
1164 0 2

                                                   Злато

 

Имам злато, нося го в моето сърце, 

едно дете и братчето му, те са  моето съкровище! 

Това  е моето злато, мойте синове, 

моето богатство, нося ги винаги с мен, 

в душата ми живеят, всеки ден обикновен. 

Весели скачат, викат щастливи, .                                                                                    играят, закачат се, задават въпроси различни. 

 

Гледам ги, играя с тях техните игри диви

те палави са, буйни, но не и безлични. 

Растат, разсъждават, питат, разпитват, 

до баща си, до татко си се допитват. 

Кой е Левски, какво е Свобода, 

а аз им разказвам за нашата България сега., 

и те попиват със свойте сетива. 

Растат и ще пораснат полека големи, 

да бъдат здрави, щастливи засмени. 

Това е мойто злато, мойте синове, 

Ще израстнат, ще продължат нашите родове. 

Дано останат в нашата прекрасна страна, 

тук да работят, да се докажат в България. 

Не парите са богатството за мен

други по-важни неща са важни сега. 

Да възпитаме децата си сега така, 

че да не се срамуваме някога.! 

 

 

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!Това е Истината!
  • Вальо, ако ние като хора, граждани и патриоти носим в сърцата си най-искрената и чиста любов към родината , нашата България ще бъде още по-богата и силна! Поздравления за активната позиция и за възпитанието, което даваш на синовете си!
Random works
: ??:??