Злой араб ползит по бряг,
точит свой кинжал,
както кървава следа във сняг,
както стъпки на пантер в кал.
Зад себе си диря оставя,
лакатушеща, завой, след завой,
историята не забравя,
невинна кръв пролял е кой.
Както в древността бокали вдигаха
и от черепи на победени пиха,
днес така войни повдигаха,
и правдата без жал убиха.
Щом решиха, скочиха вкупом,
огън и жупел изляха,
дивашки, със рев озлобен, на посоки
и хиляди мигом умряха.
А после се чудят и питат - защо,
мразят ги навсякъде всички,
те са като гнило дърво,
като гарги, сред прелетни птички.
Злой араб с кинжал копае,
гроб за своите деца,
от него на смърт и на мъка ухае,
ухае и на вечна война.
© Лебовски Все права защищены