10.01.2015 г., 15:15

Злой араб

648 0 1

Злой араб ползит по бряг,

точит свой кинжал,

както кървава следа във сняг,

както стъпки на пантер в кал.

 

Зад себе си диря оставя,

лакатушеща, завой, след завой,

историята не забравя,

невинна кръв пролял е кой.

 

Както в древността бокали вдигаха

и от черепи на победени пиха,

днес така войни повдигаха,

и правдата без жал убиха.

 

Щом решиха, скочиха вкупом,

огън и жупел изляха,

дивашки, със рев озлобен, на посоки

и хиляди мигом умряха.

 

А после се чудят и  питат - защо,

мразят ги навсякъде всички,

те са като гнило дърво,

като гарги, сред прелетни птички.

 

Злой араб с кинжал копае,

гроб за своите деца,

от него на смърт и на мъка ухае,

ухае и на вечна война.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лебовски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз пиша от гледната точка на арабите които измряха в сирия! Над 200000 хиляди и си погребаха децата. А предпоследните строфи са световният жандарм. Него мразят по цял свят. И сега кой подтикна разните главорези фанатици да избиват? Този който иска войни и размирици навсякъде.. Гледам има и възмутени, пляснали 2, ами какво да се прави, явно не им харесва твърдението че агресията на тия скапани терористи, напълно неприемлива е и плод на убийствата които направиха армията на щатите и франция в либия и въобще всички тия пролетни революции в арабския свят. Разбутаха кошера и сега пищят защо ги жилят осите. Тъпанари!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...