didislava (Дидислава)
125 1572
2 апр. 2007 г., 13:02

Злощастна разходка 

  Поэзия
856 0 7
Из "Стихове с неочакван край" 

Разхождах се... във някаква си пустош...
Насреща ми –  пиян залитащ тип,
ту в зиг-заг по инерция препуска,
ту спира, и подхълцва с тъжен хрип...
- Къде, човече? – питам го загрижено.
–Изгуби ли се, кой си, говори!...
-А той се олюлява и примижа ми,
в стремеж да ме фиксира – но не би... 
- Иззззгубил... карай... сссам ще се опрррравя... -
държи си документите в ръка,
набързо с любопитство ги отварям:
Име :“Желание”  (шега ли е това?...)
Озадачен, си продължих да се разхождам,
а отстрани до пътя – легнала жена,
личи, че нежна е, във бяло, и набожна,
а... спи така... на голата земя...
Побутнах я: - Какво със вас се случи?
Защо не спите на леглото си, у вас?
А тя в просъница прошепна ми беззвучно,

- Приспаха ме, че само преча аз.

По-рано бях искрящо чиста, будна,
най-вярна спътница, другар в беда,
а ето ме сега, бездомна, блудна,

казвам се Съвест, остави ме да поспя...

Каква разходка... що ли още ме очаква...
улисан, блъснах се насреща в дебелак,
(отде изникна този, само той ми трябва)

подложил беше да ме спъне с крак...

от тлъстини напомпен, тътри се едва
и с име, на челото му изписано...
Прочетох: “Самочувствие” ( нима?...),
тук седнах вече немощен стъписано...
“По дяволите”, чух се да процеждам,
на развален английски, бял като смъртта,
най-после със разбиране поглеждам,

разхождал съм се в моята душа...


 12.03.2007

© Дидислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??