Злощастна разходка
Из "Стихове с неочакван край"
Разхождах се... във някаква си пустош...
Насреща ми – пиян залитащ тип,
ту в зиг-заг по инерция препуска,
ту спира, и подхълцва с тъжен хрип...
- Къде, човече? – питам го загрижено.
–Изгуби ли се, кой си, говори!...
-А той се олюлява и примижа ми,
в стремеж да ме фиксира – но не би...
- Иззззгубил... карай... сссам ще се опрррравя... -
държи си документите в ръка,
набързо с любопитство ги отварям:
Име :“Желание” (шега ли е това?...)
Озадачен, си продължих да се разхождам,
а отстрани до пътя – легнала жена,
личи, че нежна е, във бяло, и набожна,
а... спи така... на голата земя...
Побутнах я: - Какво със вас се случи?
Защо не спите на леглото си, у вас?
А тя в просъница прошепна ми беззвучно,
най-вярна спътница, другар в беда,
а ето ме сега, бездомна, блудна,
улисан, блъснах се насреща в дебелак,
(отде изникна този, само той ми трябва)
и с име, на челото му изписано...
Прочетох: “Самочувствие” ( нима?...),
тук седнах вече немощен стъписано...
“По дяволите”, чух се да процеждам,
на развален английски, бял като смъртта,
най-после със разбиране поглеждам,
12.03.2007
Разхождах се... във някаква си пустош...
Насреща ми – пиян залитащ тип,
ту в зиг-заг по инерция препуска,
ту спира, и подхълцва с тъжен хрип...
- Къде, човече? – питам го загрижено.
–Изгуби ли се, кой си, говори!...
-А той се олюлява и примижа ми,
в стремеж да ме фиксира – но не би...
- Иззззгубил... карай... сссам ще се опрррравя... -
държи си документите в ръка,
набързо с любопитство ги отварям:
Име :“Желание” (шега ли е това?...)
Озадачен, си продължих да се разхождам,
а отстрани до пътя – легнала жена,
личи, че нежна е, във бяло, и набожна,
а... спи така... на голата земя...
Побутнах я: - Какво със вас се случи?
Защо не спите на леглото си, у вас?
А тя в просъница прошепна ми беззвучно,
- Приспаха ме, че само преча аз.
По-рано бях искрящо чиста, будна,най-вярна спътница, другар в беда,
а ето ме сега, бездомна, блудна,
казвам се Съвест, остави ме да поспя...
Каква разходка... що ли още ме очаква...улисан, блъснах се насреща в дебелак,
(отде изникна този, само той ми трябва)
подложил беше да ме спъне с крак...
от тлъстини напомпен, тътри се едваи с име, на челото му изписано...
Прочетох: “Самочувствие” ( нима?...),
тук седнах вече немощен стъписано...
“По дяволите”, чух се да процеждам,
на развален английски, бял като смъртта,
най-после със разбиране поглеждам,
разхождал съм се в моята душа...
12.03.2007
© Дидислава All rights reserved.
