Зловещо
ЗЛОВЕЩО...
Празни кръстовища с празни коли,
улици празни без смях и искри.
Последна цигара самотно гори,
светофарът напразно червеното скри.
Влакове празни по празните гари,
жив човек няма в площадите стари.
Само мъглата зловещо пълзи,
сякаш секундите с присмех брои.
Забравен прозорец, отключен гараж,
разпънат чадър на самотния плаж.
пàри кафе в порцелана дори,
къде сме се дянали в миг без следи?
Дори барът отваря зловещо чене,
а вчерашен вестник е свил рамене.
Площадът, фонтанът и кеят мълчат,
в безлюдни алеи ветровете ечат.
Погребани срокове и спомени тежки,
пропуснати мигове в буря от грешки.
А Бог все прощава, затваря очи,
за да станем от вчера ний днес по-добри.
Къде е човекът, нима ослепя,
животът дали като миг отлетя?
Попадна ли в бездна от сляпа мъгла,
или обратно броене ще сочи ръба?
01.12.11 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Върбева Все права защищены
