Знаех
Знаех, че ще се срещнем някога
и ще се слеем в мисли от сбъднати мечти,
усещах, че ще се намираме всякога
и чувството огнено дълго ще ни гори.
Знаех, че ще посрещнем лятото
и волно ще кръжим с чайките до зори,
подозирах, че ще е по-силна от някога
любовта, която дълго ще ни държи.
Знаех, че ще се сливаме с вятъра
при допира на горещите ни мисли,
мислех, че ще разнесем ефирно с пясъка
мечтата, която чакахме да се събуди.
Знаех, че ще потъна цветно цялата
и ще се преродя наново от розови листи,
не подозирах, че ще разцъфна в магията бялата
и ще се тая дълго сред нейните прекрасности.
Знаех, че ще сбъднем някога
и ще поддържаме огъня дълго да гори,
предупреждавах, че ще открием мястото,
предречено за нас от дълги години.
Знаех, че ще се случим някога
и ще се родим наново в розови мечти,
усещах, че ще заспиваме всякога,
а утрото ще ни пази за себе си будни.
Знаех, че ще пропиша в бурята
и ще ти съчинявам рими светкавични,
познах, че ще намеря дирята
и ще настанявам при теб за дълго звезди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Тодорова Все права защищены
