1 авг. 2018 г., 10:02

Знаех, че след теб ще са пожари...

1.1K 1 0

Знаех го от самото начало –
не идваш, за да останеш с мен,
не идваш, за да бъдем цяло.
И може би трябваше да спрем, 

 

преди да започне да ме свива отляво,
когато не мога да си обясня,
как ти си край мене толкова вяло,
а аз те превръщам в въздух и вода.

 

И може би трябваше да бягам
далече от твоите очи,
а аз до дъно ти се предлагах,
в замяна на мъждукащи искри.

 

И може би, ако бях разумна,
щяхме безгласно да се разминем,
и нямаше да се превивам нощем будна,
когато неизбежно спра да те имам.

 

Знаех, че след теб ще са пожари,
и ще угаснат зениците в пепелта,
но по-добре до смърт да се опаря,
вместо никога да не пипна жарта.

 

 

31.12.2015г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...