Знаех го от самото начало –
не идваш, за да останеш с мен,
не идваш, за да бъдем цяло.
И може би трябваше да спрем, 

преди да започне да ме свива отляво,
когато не мога да си обясня,
как ти си край мене толкова вяло,
а аз те превръщам в въздух и вода.

И може би трябваше да бягам
далече от твоите очи,
а аз до дъно ти се предлагах,
в замяна на мъждукащи искри.

И може би, ако бях разумна,
щяхме безгласно да се разминем,
и нямаше да се превивам нощем будна,
когато неизбежно спра да те имам.

Знаех, че след теб ще са пожари,
и ще угаснат зениците в пепелта,
но по-добре до смърт да се опаря,
вместо никога да не пипна жарта.

31.12.2015г.
гр. Сопот