7 февр. 2018 г., 18:14

Знаеш ли

587 2 1

Знаеш ли, всяка твоя дума
ме пали като огнена клада.
В тези твои очи аз потъвам
и не желая ни капка пощада.

 

Знаеш ли, всяка дяволска нощ
щом в моите сънища стъпиш.
Гориш ме до късна среднощ
и чакаш зрънцето да напъпи.

 

Знаеш ли, че вече цвете е то
имащо нужда от глътка вода.
Не иска да знае ни как, ни защо
оставено е само на света.

 

Знаеш ли, че желана си ти
и ме правиш невероятно щастлив.
Изпълваш ме с милиони мечти,
отново се чувствам истински жив.

 

Знаеш ли, щом съм в плен на съня
устни в твойте искам да впия.
Тогава се будя насред утринта
и започва денят ми с униние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Joakim from the grave Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...