Знаеш ли, всяка твоя дума
ме пали като огнена клада.
В тези твои очи аз потъвам
и не желая ни капка пощада.
Знаеш ли, всяка дяволска нощ
щом в моите сънища стъпиш.
Гориш ме до късна среднощ
и чакаш зрънцето да напъпи.
Знаеш ли, че вече цвете е то
имащо нужда от глътка вода.
Не иска да знае ни как, ни защо
оставено е само на света. ...