Къде, къде в мен е най-мъртво, знаеш ли?
Не вляво, там е банално, там още тупти.
Не и в душата, тя жива е, танцува със дяволи,
захвърлила бяла одежда, флиртува със тях до зори.
Къде, къде в мен е най-тъмно, знаеш ли?
Не по устните, дори без усмивка там светлее дума добра.
Не по кожата, не и в косите, твоите длани забравили,
не в съня ми, не в гласа – там няма и сянка дори от тъма.
Къде, къде в мен е най-страшно, знаеш ли?
Не в деня ми, не в нощта, закичена с трънен венец.
А в очите – там няма го вече печата на слънцето таен,
страшно мъртви и тъмни са, като на див, разстрелян жребец.