Знай
Бавно умирам ...
Сълза след сълза,
дали тъгата отмива
от моята душа,
или тъгата като демон дълбай
и сърцето разбива
на малки късчета – Знай!
Но няма да прося,
все така ще вървя
в неизвестна посока,
към неизвестна мечта.
Тя стаена в сърцето
като чувство стои
и ми дава надежда
за оставащите дни.
Но тъгата е силна –
от очите порой
и се питам безмълвно:
Кой ли е той,
който мъката моя
с нежността си ще заличи
и дали съществува...
Но, знай, това не си ти...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МД Все права защищены
