13 сент. 2018 г., 13:18

Знай 

  Поэзия
272 1 2

Бавно умирам ... 

          Сълза след сълза,

дали тъгата отмива

от моята душа,

или тъгата като демон дълбай

                   и сърцето разбива

на малки късчета –  Знай!

 

Но няма да прося,

                   все така ще вървя

в неизвестна посока,

                   към неизвестна мечта.

Тя стаена в сърцето

като чувство стои

и ми дава надежда

                   за оставащите дни.

 

Но тъгата е силна –

                   от очите порой

и се питам безмълвно:

                   Кой ли е той,

който мъката моя

         с нежността си ще заличи

и дали съществува...

         Но, знай, това не си ти...!

© МД Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??