Бавно умирам ...
Сълза след сълза,
дали тъгата отмива
от моята душа,
или тъгата като демон дълбай
и сърцето разбива
на малки късчета – Знай!
Но няма да прося,
все така ще вървя
в неизвестна посока,
към неизвестна мечта.
Тя стаена в сърцето
като чувство стои
и ми дава надежда
за оставащите дни.
Но тъгата е силна –
от очите порой
и се питам безмълвно:
Кой ли е той,
който мъката моя
с нежността си ще заличи
и дали съществува...
Но, знай, това не си ти...!
© МД All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
