Знай

Maryroj (МД)
259 725

13.09.2018 г., 13:18 ч.

Поезия

217 1 2

Бавно умирам ...

Сълза след сълза,

дали тъгата отмива

от моята душа,

или тъгата като демон дълбай

и сърцето разбива

на малки късчета – Знай!

Но няма да прося,

все така ще вървя

в неизвестна посока,

към неизвестна мечта.

Тя стаена в сърцето

като чувство стои

и ми дава надежда

за оставащите дни.

Но тъгата е силна –

от очите порой

и се питам безмълвно:

Кой ли е той,

който мъката моя

с нежността си ще заличи

и дали съществува...

Но, знай, това не си ти...!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.