Знак
И във горещата
от слънце утрин
стоях безмълвен и
във широка щедрост
на сянката на
Лятното дърво.
И ти стоеше
цялата в червено
На бялата ти шия
един съдбовен знак.
В червени отражения
изгаряха зениците
на бели рози
впити във сърцето.
И сянката ми се пречупи.
( и си отиде с твойто лято)
от слънце утрин
стоях безмълвен и
във широка щедрост
на сянката на
Лятното дърво.
И ти стоеше
цялата в червено
На бялата ти шия
един съдбовен знак.
В червени отражения
изгаряха зениците
на бели рози
впити във сърцето.
И сянката ми се пречупи.
( и си отиде с твойто лято)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божидар Пангелов Все права защищены
