Знак

24.03.2004 г., 19:22 ч.

Поезия

1057 1 0

И във горещата
от слънце утрин
стоях безмълвен и
във широка щедрост
на сянката на
Лятното дърво.

И ти стоеше
цялата в червено
На бялата ти шия
един съдбовен знак.

В червени отражения
изгаряха зениците
на бели рози
впити във сърцето.

И сянката ми се пречупи.
( и си отиде с твойто лято)

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Знак

Свързани произведения

Коментари

Предложения