Знак
И във горещата
от слънце утрин
стоях безмълвен и
във широка щедрост
на сянката на
Лятното дърво.
И ти стоеше
цялата в червено
На бялата ти шия
един съдбовен знак.
В червени отражения
изгаряха зениците
на бели рози
впити във сърцето.
И сянката ми се пречупи.
( и си отиде с твойто лято)
от слънце утрин
стоях безмълвен и
във широка щедрост
на сянката на
Лятното дърво.
И ти стоеше
цялата в червено
На бялата ти шия
един съдбовен знак.
В червени отражения
изгаряха зениците
на бели рози
впити във сърцето.
И сянката ми се пречупи.
( и си отиде с твойто лято)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Пангелов Всички права запазени
