31 авг. 2023 г., 17:51  

Знак

731 1 0

 

Наивни са очите ми, с които тъй влюбено те гледам.

Наивни са ръцете ми, с които толкова силно искам да те върна.

Наивна е душата ми, с която толкова силно искам да те задържа.

Наивни са краката ми, че пак към тебе се опитвам да вървя.

 

Вечно да те имам е измамно чувство, 

любовта не значи да те притежавам,

но човек все тъй силно иска, когато в сърцето му е пусто.

Опитвам се да тичам, но дай причина защо без тебе да избягам?

 

В косите ми е вплетено цветето на любовта,

Прави здрави възели, с които да те задържа, 

но знак получих, който показва преходността,

Сега остава да отрежа своята коса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iliyana Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....