Наивни са очите ми, с които тъй влюбено те гледам.
Наивни са ръцете ми, с които толкова силно искам да те върна.
Наивна е душата ми, с която толкова силно искам да те задържа.
Наивни са краката ми, че пак към тебе се опитвам да вървя.
Вечно да те имам е измамно чувство,
любовта не значи да те притежавам,
но човек все тъй силно иска, когато в сърцето му е пусто.
Опитвам се да тичам, но дай причина защо без тебе да избягам?
В косите ми е вплетено цветето на любовта,
Прави здрави възели, с които да те задържа,
но знак получих, който показва преходността,
Сега остава да отрежа своята коса.