31.08.2023 г., 17:51  

Знак

730 1 0

 

Наивни са очите ми, с които тъй влюбено те гледам.

Наивни са ръцете ми, с които толкова силно искам да те върна.

Наивна е душата ми, с която толкова силно искам да те задържа.

Наивни са краката ми, че пак към тебе се опитвам да вървя.

 

Вечно да те имам е измамно чувство, 

любовта не значи да те притежавам,

но човек все тъй силно иска, когато в сърцето му е пусто.

Опитвам се да тичам, но дай причина защо без тебе да избягам?

 

В косите ми е вплетено цветето на любовта,

Прави здрави възели, с които да те задържа, 

но знак получих, който показва преходността,

Сега остава да отрежа своята коса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...