Наивни са очите ми, с които тъй влюбено те гледам.

Наивни са ръцете ми, с които толкова силно искам да те върна.

Наивна е душата ми, с която толкова силно искам да те задържа.

Наивни са краката ми, че пак към тебе се опитвам да вървя.

Вечно да те имам е измамно чувство, 

любовта не значи да те притежавам,

но човек все тъй силно иска, когато в сърцето му е пусто.

Опитвам се да тичам, но дай причина защо без тебе да избягам?

В косите ми е вплетено цветето на любовта,

Прави здрави възели, с които да те задържа, 

но знак получих, който показва преходността,

Сега остава да отрежа своята коса.