Aug 31, 2023, 5:51 PM  

Знак

  Poetry » Love
717 1 0

 

Наивни са очите ми, с които тъй влюбено те гледам.

Наивни са ръцете ми, с които толкова силно искам да те върна.

Наивна е душата ми, с която толкова силно искам да те задържа.

Наивни са краката ми, че пак към тебе се опитвам да вървя.

 

Вечно да те имам е измамно чувство, 

любовта не значи да те притежавам,

но човек все тъй силно иска, когато в сърцето му е пусто.

Опитвам се да тичам, но дай причина защо без тебе да избягам?

 

В косите ми е вплетено цветето на любовта,

Прави здрави възели, с които да те задържа, 

но знак получих, който показва преходността,

Сега остава да отрежа своята коса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Iliyana Nikolova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...