29 июл. 2008 г., 09:46

Знак 

  Поэзия » Философская
2505 0 16
Никой никога дано не види
как усмивка чезне и тъмнее,
в празно скитаща страдалка,
зъзнеща безмълвно бледна...
Ту припламва факелно червена,
ту пробожда я познат сценарий...
Лумва в пищност и ефекти,
облаци обгръщат я в тъмата,
търси я в знамения човекът...
Вдишва, пие еликсира им
с тръпка от загадки и незримост,
розова зора дано да срещне... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Все права защищены

Предложения
: ??:??