Jul 29, 2008, 9:46 AM

Знак

Poetry » Philosophical

2.6K 0 16

Никой никога дано не види
как усмивка чезне и тъмнее,
в празно скитаща страдалка,
зъзнеща безмълвно бледна...
Ту припламва факелно червена,
ту пробожда я познат сценарий...
Лумва в пищност и ефекти,
облаци обгръщат я в тъмата,
търси я в знамения човекът...
Вдишва, пие еликсира им
с тръпка от загадки и незримост,
розова зора дано да срещне...
Ражда се денят, гасне със звездите,
в жалба еднозначна се превръща,
в облак - над душата разпрострял се,
пламъци издишва разтревожен...

Милост за усмивка еднозначна,
фин декор на дни и нощи святи,
огнено стъбло, вдигнало се в здрача,
приказка, помръкнала без знака...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

venus (Вечерница или Зорница)

вълшебно е....Знак за мъдрост, Мари! Желая ти щастиееее

2008-08-01T09:10:42+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

знак...показващ обич и милост...
емоция си, Мариолче.

2008-07-30T01:26:43+03:00
Aneta_kz (Анета)

Много хубав стих!
Поздрави, Мариолче!

2008-07-29T22:56:06+03:00
ma4enka (Мария Костова)

Стиховете ти са сякаш пъстър калейдоскоп-проблясват различни багри,редуват се причудливи конфигурации...Браво, мила!

2008-07-29T22:52:18+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Добре беееее! Чаровнице! Слабост си ми ти!

2008-07-29T22:20:15+03:00