Знак
Никой никога дано не види
как усмивка чезне и тъмнее,
в празно скитаща страдалка,
зъзнеща безмълвно бледна...
Ту припламва факелно червена,
ту пробожда я познат сценарий...
Лумва в пищност и ефекти,
облаци обгръщат я в тъмата,
търси я в знамения човекът...
Вдишва, пие еликсира им
с тръпка от загадки и незримост,
розова зора дано да срещне...
Ражда се денят, гасне със звездите,
в жалба еднозначна се превръща,
в облак - над душата разпрострял се,
пламъци издишва разтревожен...
Милост за усмивка еднозначна,
фин декор на дни и нощи святи,
огнено стъбло, вдигнало се в здрача,
приказка, помръкнала без знака...
как усмивка чезне и тъмнее,
в празно скитаща страдалка,
зъзнеща безмълвно бледна...
Ту припламва факелно червена,
ту пробожда я познат сценарий...
Лумва в пищност и ефекти,
облаци обгръщат я в тъмата,
търси я в знамения човекът...
Вдишва, пие еликсира им
с тръпка от загадки и незримост,
розова зора дано да срещне...
Ражда се денят, гасне със звездите,
в жалба еднозначна се превръща,
в облак - над душата разпрострял се,
пламъци издишва разтревожен...
Милост за усмивка еднозначна,
фин декор на дни и нощи святи,
огнено стъбло, вдигнало се в здрача,
приказка, помръкнала без знака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
