Тя влезе тихо, стъпвайки на пръсти,
във стаята, изпълнена със синкав мрак.
Не искаше да го събужда...
та сънят му нима е покорен от женския й свян?
Приседна плаха, досами вратата,
загледана в прозореца отсреща,
във който отразени се оглеждаха
отсенките на нощните звезди.
А по стената - блещукаха
като светулки,
и гонеха се милион свещи -
искрици от камината... ...